14 abr 2024, 22:01

Мълчаливо страдание

  Poesía
394 5 7

Силата на словото е тайнство.

То възкресява или убива.

Над нас са звездните пространства. 

Под нас земята не заспива.

В нея греят светли чувства. 

И освещават тъмните простори.

По пътеката на изкуството 

стъпките на словото говори.

Душите ни сами намират 

олтарно място под небето. 

Написаното слово не умира:

кладата на истината свети.

За това без много думи 

всеки миг осмисля тишината...

Ранена от шумно скудоумие 

поезията мълчаливо страда. 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...