14.04.2024 г., 22:01 ч.
Мълчаливо страдание
Силата на словото е тайнство.
То възкресява или убива.
Над нас са звездните пространства.
Под нас земята не заспива.
В нея греят светли чувства.
И освещават тъмните простори.
По пътеката на изкуството
стъпките на словото говори.
Душите ни сами намират
олтарно място под небето.
Написаното слово не умира:
кладата на истината свети.
За това без много думи
всеки миг осмисля тишината...
Ранена от шумно скудоумие
поезията мълчаливо страда.
© Стойчо Станев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря за коментара и оценката, Юри!
-
Хубаво си го казал, Стойчо! 👍
-
Благодаря за Любими, Виолета!🙏
-
Благодаря за Любими, Елка!🙏
-
Благодаря за хубавите думи и оценка, Младен!🙏
Благодаря, Жени!🙏 -
Хубаво е...
-
Експлодираща, макар и дълбоко законспирирана мъдрост има в този твой стих, Стойчо.
Оставам възхитен:
"Душите ни сами намират
олтарно място под небето.
Написаното слово не умира:
кладата на истината свети.
За това без много думи
всеки миг осмисля тишината...
Ранена от шумно скудоумие
поезията мълчаливо страда."
Изключителен финал и поетично великолепие!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
