14.04.2024 г., 22:01

Мълчаливо страдание

382 5 7

Силата на словото е тайнство.

То възкресява или убива.

Над нас са звездните пространства. 

Под нас земята не заспива.

В нея греят светли чувства. 

И освещават тъмните простори.

По пътеката на изкуството 

стъпките на словото говори.

Душите ни сами намират 

олтарно място под небето. 

Написаното слово не умира:

кладата на истината свети.

За това без много думи 

всеки миг осмисля тишината...

Ранена от шумно скудоумие 

поезията мълчаливо страда. 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....