12 ene 2018, 23:32

Мълчание

  Poesía » Otra
593 2 6

Дали историята ще ни прости! Мълчанието...!

Само в тишината се чува викът на душата

и онзи миг които носи в сърцето надежда!

За утрото което ще донесе промяната...

Да живеем достойно и честно –

без да отваряме онази злочеста врата

на отчаянието и мизерно съществуване!

Защото този вик на търпението, все някога

ще прозвучи съдбовно и ще ни събуди...

Но дали историята ще ни прости, че сме мълчали...

притиснати от страх в тъмнината сме отронвали

горещи горчиви сълзи, на отчаяние, бедност и неволя,

сами сме носили тежкото си бреме на примирение...!

Защото самата аз не мога да си простя! Мълчанието...!

Защото този вик на душата ще изкрещи  във тишината...

За онзи миг които носи в сърцето надежда...!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Младене , благодаря ти, че хареса стиха ми!
    Маргарита, наистина всичко е въпрос на оцеляване.
    И за светлината на мига които носи надежда...Благодаря ти!
    Васе, благодаря ти!
    Гавраил, благодаря ти за хубавия коментар!
    Хари, благодаря ти!Поздрав и от мен!
    Влади, благодаря ти за хубавия коментар!
    Пожелавам ви, светла творческа вечер и много успехи!
  • Много,много силно!Поздравление,Кате!
  • Мълчание!То не винаги означава премирение.Пред всяка буря има напрегнато мълчание.
  • Харесах!
  • Не знам дали времето ще прости, но ние... Дали ще си простим ние? Преди малко обяснявах как сме оцелели чрез гнева. Други са оцелели чрез мълчание. Въпрос на оцеляване. Поздрав!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...