12 янв. 2018 г., 23:32

Мълчание

588 2 6

Дали историята ще ни прости! Мълчанието...!

Само в тишината се чува викът на душата

и онзи миг които носи в сърцето надежда!

За утрото което ще донесе промяната...

Да живеем достойно и честно –

без да отваряме онази злочеста врата

на отчаянието и мизерно съществуване!

Защото този вик на търпението, все някога

ще прозвучи съдбовно и ще ни събуди...

Но дали историята ще ни прости, че сме мълчали...

притиснати от страх в тъмнината сме отронвали

горещи горчиви сълзи, на отчаяние, бедност и неволя,

сами сме носили тежкото си бреме на примирение...!

Защото самата аз не мога да си простя! Мълчанието...!

Защото този вик на душата ще изкрещи  във тишината...

За онзи миг които носи в сърцето надежда...!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Младене , благодаря ти, че хареса стиха ми!
    Маргарита, наистина всичко е въпрос на оцеляване.
    И за светлината на мига които носи надежда...Благодаря ти!
    Васе, благодаря ти!
    Гавраил, благодаря ти за хубавия коментар!
    Хари, благодаря ти!Поздрав и от мен!
    Влади, благодаря ти за хубавия коментар!
    Пожелавам ви, светла творческа вечер и много успехи!
  • Много,много силно!Поздравление,Кате!
  • Мълчание!То не винаги означава премирение.Пред всяка буря има напрегнато мълчание.
  • Харесах!
  • Не знам дали времето ще прости, но ние... Дали ще си простим ние? Преди малко обяснявах как сме оцелели чрез гнева. Други са оцелели чрез мълчание. Въпрос на оцеляване. Поздрав!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....