12.01.2018 г., 23:32

Мълчание

587 2 6

Дали историята ще ни прости! Мълчанието...!

Само в тишината се чува викът на душата

и онзи миг които носи в сърцето надежда!

За утрото което ще донесе промяната...

Да живеем достойно и честно –

без да отваряме онази злочеста врата

на отчаянието и мизерно съществуване!

Защото този вик на търпението, все някога

ще прозвучи съдбовно и ще ни събуди...

Но дали историята ще ни прости, че сме мълчали...

притиснати от страх в тъмнината сме отронвали

горещи горчиви сълзи, на отчаяние, бедност и неволя,

сами сме носили тежкото си бреме на примирение...!

Защото самата аз не мога да си простя! Мълчанието...!

Защото този вик на душата ще изкрещи  във тишината...

За онзи миг които носи в сърцето надежда...!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Младене , благодаря ти, че хареса стиха ми!
    Маргарита, наистина всичко е въпрос на оцеляване.
    И за светлината на мига които носи надежда...Благодаря ти!
    Васе, благодаря ти!
    Гавраил, благодаря ти за хубавия коментар!
    Хари, благодаря ти!Поздрав и от мен!
    Влади, благодаря ти за хубавия коментар!
    Пожелавам ви, светла творческа вечер и много успехи!
  • Много,много силно!Поздравление,Кате!
  • Мълчание!То не винаги означава премирение.Пред всяка буря има напрегнато мълчание.
  • Харесах!
  • Не знам дали времето ще прости, но ние... Дали ще си простим ние? Преди малко обяснявах как сме оцелели чрез гнева. Други са оцелели чрез мълчание. Въпрос на оцеляване. Поздрав!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...