Izumrudkata (Катя)
22 290

Jan 12, 2018, 11:32 PM

Мълчание

Poetry » Other

586 2 6

Дали историята ще ни прости! Мълчанието...!

Само в тишината се чува викът на душата

и онзи миг които носи в сърцето надежда!

За утрото което ще донесе промяната...

Да живеем достойно и честно –

без да отваряме онази злочеста врата

на отчаянието и мизерно съществуване!

Защото този вик на търпението, все някога

ще прозвучи съдбовно и ще ни събуди...

Но дали историята ще ни прости, че сме мълчали...

притиснати от страх в тъмнината сме отронвали

горещи горчиви сълзи, на отчаяние, бедност и неволя,

сами сме носили тежкото си бреме на примирение...!

Защото самата аз не мога да си простя! Мълчанието...!

Защото този вик на душата ще изкрещи във тишината...

За онзи миг които носи в сърцето надежда...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Izumrudkata (Катя)

Младене , благодаря ти, че хареса стиха ми!
Маргарита, наистина всичко е въпрос на оцеляване.
И за светлината на мига които носи надежда...Благодаря ти!
Васе, благодаря ти!
Гавраил, благодаря ти за хубавия коментар!
Хари, благодаря ти!Поздрав и от мен!
Влади, благодаря ти за хубавия коментар!
Пожелавам ви, светла творческа вечер и много успехи!

2018-01-15T23:21:59+02:00
Eipril (Хари Спасов)

Много,много силно!Поздравление,Кате!

2018-01-13T17:38:58+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Мълчание!То не винаги означава премирение.Пред всяка буря има напрегнато мълчание.

2018-01-13T15:33:43+02:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Харесах!

2018-01-13T11:04:07+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Не знам дали времето ще прости, но ние... Дали ще си простим ние? Преди малко обяснявах как сме оцелели чрез гнева. Други са оцелели чрез мълчание. Въпрос на оцеляване. Поздрав!

2018-01-13T08:51:45+02:00

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0