16 jul 2006, 20:26

Мълчание

  Poesía
976 0 4

Мълчиш, и аз мълча до тебе...
Нещо скърши се прикрито в нас...
Чувстваме се вече непотребни,
а как  стигна се до този час?
Мълчание във миг на болка,
раздира тишината на парчета.
Сърцата ни се питат още колко,
ще издържим на болката проклета?
Прегръщат ме ръцете ти студени,
от мъката ми иде да заплача...
Очите ми са вече вледенени,
но късно е да се променям...
Мълчим и двамата във мрака,
остана ни едничката надежда...
Че любовта зад ъгъла ни чака,
и притаил се е във нас копнежа!
 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Корнелия Гинина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...