Мълчиш, и аз мълча до тебе...
Нещо скърши се прикрито в нас...
Чувстваме се вече непотребни,
а как стигна се до този час?
Мълчание във миг на болка,
раздира тишината на парчета.
Сърцата ни се питат още колко,
ще издържим на болката проклета?
Прегръщат ме ръцете ти студени,
от мъката ми иде да заплача...
Очите ми са вече вледенени,
но късно е да се променям...
Мълчим и двамата във мрака,
остана ни едничката надежда...
Че любовта зад ъгъла ни чака,
и притаил се е във нас копнежа!
© Корнелия Гинина Todos los derechos reservados