16 jul 2006, 20:26

Мълчание

  Poesía
972 0 4

Мълчиш, и аз мълча до тебе...
Нещо скърши се прикрито в нас...
Чувстваме се вече непотребни,
а как  стигна се до този час?
Мълчание във миг на болка,
раздира тишината на парчета.
Сърцата ни се питат още колко,
ще издържим на болката проклета?
Прегръщат ме ръцете ти студени,
от мъката ми иде да заплача...
Очите ми са вече вледенени,
но късно е да се променям...
Мълчим и двамата във мрака,
остана ни едничката надежда...
Че любовта зад ъгъла ни чака,
и притаил се е във нас копнежа!
 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Корнелия Гинина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...