Jul 16, 2006, 8:26 PM

Мълчание

  Poetry
975 0 4

Мълчиш, и аз мълча до тебе...
Нещо скърши се прикрито в нас...
Чувстваме се вече непотребни,
а как  стигна се до този час?
Мълчание във миг на болка,
раздира тишината на парчета.
Сърцата ни се питат още колко,
ще издържим на болката проклета?
Прегръщат ме ръцете ти студени,
от мъката ми иде да заплача...
Очите ми са вече вледенени,
но късно е да се променям...
Мълчим и двамата във мрака,
остана ни едничката надежда...
Че любовта зад ъгъла ни чака,
и притаил се е във нас копнежа!
 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Корнелия Гинина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...