Jul 16, 2006, 8:26 PM

Мълчание

  Poetry
977 0 4

Мълчиш, и аз мълча до тебе...
Нещо скърши се прикрито в нас...
Чувстваме се вече непотребни,
а как  стигна се до този час?
Мълчание във миг на болка,
раздира тишината на парчета.
Сърцата ни се питат още колко,
ще издържим на болката проклета?
Прегръщат ме ръцете ти студени,
от мъката ми иде да заплача...
Очите ми са вече вледенени,
но късно е да се променям...
Мълчим и двамата във мрака,
остана ни едничката надежда...
Че любовта зад ъгъла ни чака,
и притаил се е във нас копнежа!
 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Корнелия Гинина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...