В красиво мълчание бавно се скривам.
За всичко говорят без думи очите.
В безмълвния свят тиха радост откривам.
На нямото слънце прегръщам лъчите.
Едничък жест често е цяла поема.
Излишни словата от устните бягат.
Безшумните мисли мълчат примирено.
И ново бездумие в чувствата ляга.
Поспрете! Стаете се в мъничка капка,
във нежна власинка, във точка зелена,
на дребния жълъд във чудната шапка.
Млъкнете - да чуете тая Вселена!