22 may 2014, 17:53  

Мълчание

  Poesía » Otra
566 1 9

В красиво мълчание бавно се скривам.

За всичко говорят без думи очите.

В безмълвния свят тиха радост откривам.

На нямото слънце прегръщам лъчите.

 

Едничък жест често е цяла поема.

Излишни словата от устните бягат.

Безшумните мисли мълчат примирено.

И ново бездумие в чувствата ляга.

 

Поспрете! Стаете се в мъничка капка,

във нежна власинка, във точка зелена,

на дребния жълъд във чудната шапка.

Млъкнете - да чуете тая Вселена!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...