22 may 2014, 17:53  

Мълчание

  Poesía » Otra
559 1 9

В красиво мълчание бавно се скривам.

За всичко говорят без думи очите.

В безмълвния свят тиха радост откривам.

На нямото слънце прегръщам лъчите.

 

Едничък жест често е цяла поема.

Излишни словата от устните бягат.

Безшумните мисли мълчат примирено.

И ново бездумие в чувствата ляга.

 

Поспрете! Стаете се в мъничка капка,

във нежна власинка, във точка зелена,

на дребния жълъд във чудната шапка.

Млъкнете - да чуете тая Вселена!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...