22 мая 2014 г., 17:53  

Мълчание

565 1 9

В красиво мълчание бавно се скривам.

За всичко говорят без думи очите.

В безмълвния свят тиха радост откривам.

На нямото слънце прегръщам лъчите.

 

Едничък жест често е цяла поема.

Излишни словата от устните бягат.

Безшумните мисли мълчат примирено.

И ново бездумие в чувствата ляга.

 

Поспрете! Стаете се в мъничка капка,

във нежна власинка, във точка зелена,

на дребния жълъд във чудната шапка.

Млъкнете - да чуете тая Вселена!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...