22.05.2014 г., 17:53  

Мълчание

560 1 9

В красиво мълчание бавно се скривам.

За всичко говорят без думи очите.

В безмълвния свят тиха радост откривам.

На нямото слънце прегръщам лъчите.

 

Едничък жест често е цяла поема.

Излишни словата от устните бягат.

Безшумните мисли мълчат примирено.

И ново бездумие в чувствата ляга.

 

Поспрете! Стаете се в мъничка капка,

във нежна власинка, във точка зелена,

на дребния жълъд във чудната шапка.

Млъкнете - да чуете тая Вселена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...