В красиво мълчание бавно се скривам.
За всичко говорят без думи очите.
В безмълвния свят тиха радост откривам.
На нямото слънце прегръщам лъчите.
Едничък жест често е цяла поема.
Излишни словата от устните бягат.
Безшумните мисли мълчат примирено.
И ново бездумие в чувствата ляга.
Поспрете! Стаете се в мъничка капка,
във нежна власинка, във точка зелена,
на дребния жълъд във чудната шапка.
Млъкнете - да чуете тая Вселена!
© Нина Чилиянска All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
