Ще се слея със дните в мълчание...
Ослепях, онемях... И не вярвах,
че думите могат така да раняват,
че думите могат така да рушат...
А злобата пак ехидно в очите се смее...
Победих те! За кой ли път във двубой!
Днес пречупих те!...Дълбоко раних те!
Не повярва, че злото днес е на власт!
Изтерзана е душата ранима,
не повярва, че може така -
да е подвластна на думи раними,
да приседне уморена в калта... ...