30 sept 2015, 7:34

Мълчание

  Poesía » Otra
547 0 6

Ще се слея със дните в мълчание...

Ослепях, онемях... И не вярвах,

че думите могат така да раняват,

че думите могат така да рушат...

 

А злобата пак ехидно в очите се смее...

Победих те! За кой ли път във двубой!

Днес пречупих те!...Дълбоко раних те!

Не повярва, че злото днес е на власт!

 

Изтерзана е душата ранима,

не повярва, че може така -

да е подвластна на думи раними,

да приседне уморена в калта...

 

Нараниха ме с думи куршумени...

Нараниха ме... Но аз ще възкръсна!

Ще превържа раните с нежност...

Ще отпия глътка жива вода.

 

И ето, днес отново говоря...

ще зазидам мълчанието в пясъка -

ще отроня въздишка безумна...

и отново ще виждам света!

 

Ще зазидам на болката времето,

то отдавна е вече история...

Ще се върна по-силна от всякога.

Защото вярвам в доброто и любовта!

 

25.09.2015г

izumrudkata

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Илко, благодаря ти за хубавите думи!
  • Младене, благодаря ти за подкрепата!
    Евелина, благодаря ти за хубавите думи!
    Пожелавам ви, красива и вдъхновена вечер!
  • Катя - прекрасна си...!!!
    "Нараниха ме с думи куршумени...
    Нараниха ме... Но аз ще възкръсна!
    Ще превържа раните с нежност...
    Ще отпия глътка жива вода."
  • Да благославяме понякога болката, защото единствено от нея се ражда истинска поезия. Или, както много точно формулира мой близък приятел:

    "Щастието се живее, мъката се изживява".
  • Младене, наистина този стих се роди от болката.
    Предателството от страна на близки хора,
    винаги е болезнено и силно.Тогава от болката от
    разочарованието се роди този стих!
    И се върнах по - силна от всякога, трансформирала
    омразата в любов.
    Анастасия, благодаря ти!Да аз вярвам в доброто и любовта между хората!
    Лейди Фокс, благодаря ти!Да аз вярвам в доброто и любовта независимо
    какво ни поднася живота по - някога!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...