30 сент. 2015 г., 07:34

Мълчание

552 0 6

Ще се слея със дните в мълчание...

Ослепях, онемях... И не вярвах,

че думите могат така да раняват,

че думите могат така да рушат...

 

А злобата пак ехидно в очите се смее...

Победих те! За кой ли път във двубой!

Днес пречупих те!...Дълбоко раних те!

Не повярва, че злото днес е на власт!

 

Изтерзана е душата ранима,

не повярва, че може така -

да е подвластна на думи раними,

да приседне уморена в калта...

 

Нараниха ме с думи куршумени...

Нараниха ме... Но аз ще възкръсна!

Ще превържа раните с нежност...

Ще отпия глътка жива вода.

 

И ето, днес отново говоря...

ще зазидам мълчанието в пясъка -

ще отроня въздишка безумна...

и отново ще виждам света!

 

Ще зазидам на болката времето,

то отдавна е вече история...

Ще се върна по-силна от всякога.

Защото вярвам в доброто и любовта!

 

25.09.2015г

izumrudkata

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Илко, благодаря ти за хубавите думи!
  • Младене, благодаря ти за подкрепата!
    Евелина, благодаря ти за хубавите думи!
    Пожелавам ви, красива и вдъхновена вечер!
  • Катя - прекрасна си...!!!
    "Нараниха ме с думи куршумени...
    Нараниха ме... Но аз ще възкръсна!
    Ще превържа раните с нежност...
    Ще отпия глътка жива вода."
  • Да благославяме понякога болката, защото единствено от нея се ражда истинска поезия. Или, както много точно формулира мой близък приятел:

    "Щастието се живее, мъката се изживява".
  • Младене, наистина този стих се роди от болката.
    Предателството от страна на близки хора,
    винаги е болезнено и силно.Тогава от болката от
    разочарованието се роди този стих!
    И се върнах по - силна от всякога, трансформирала
    омразата в любов.
    Анастасия, благодаря ти!Да аз вярвам в доброто и любовта между хората!
    Лейди Фокс, благодаря ти!Да аз вярвам в доброто и любовта независимо
    какво ни поднася живота по - някога!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...