30 сент. 2015 г., 07:34

Мълчание

550 0 6

Ще се слея със дните в мълчание...

Ослепях, онемях... И не вярвах,

че думите могат така да раняват,

че думите могат така да рушат...

 

А злобата пак ехидно в очите се смее...

Победих те! За кой ли път във двубой!

Днес пречупих те!...Дълбоко раних те!

Не повярва, че злото днес е на власт!

 

Изтерзана е душата ранима,

не повярва, че може така -

да е подвластна на думи раними,

да приседне уморена в калта...

 

Нараниха ме с думи куршумени...

Нараниха ме... Но аз ще възкръсна!

Ще превържа раните с нежност...

Ще отпия глътка жива вода.

 

И ето, днес отново говоря...

ще зазидам мълчанието в пясъка -

ще отроня въздишка безумна...

и отново ще виждам света!

 

Ще зазидам на болката времето,

то отдавна е вече история...

Ще се върна по-силна от всякога.

Защото вярвам в доброто и любовта!

 

25.09.2015г

izumrudkata

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Илко, благодаря ти за хубавите думи!
  • Младене, благодаря ти за подкрепата!
    Евелина, благодаря ти за хубавите думи!
    Пожелавам ви, красива и вдъхновена вечер!
  • Катя - прекрасна си...!!!
    "Нараниха ме с думи куршумени...
    Нараниха ме... Но аз ще възкръсна!
    Ще превържа раните с нежност...
    Ще отпия глътка жива вода."
  • Да благославяме понякога болката, защото единствено от нея се ражда истинска поезия. Или, както много точно формулира мой близък приятел:

    "Щастието се живее, мъката се изживява".
  • Младене, наистина този стих се роди от болката.
    Предателството от страна на близки хора,
    винаги е болезнено и силно.Тогава от болката от
    разочарованието се роди този стих!
    И се върнах по - силна от всякога, трансформирала
    омразата в любов.
    Анастасия, благодаря ти!Да аз вярвам в доброто и любовта между хората!
    Лейди Фокс, благодаря ти!Да аз вярвам в доброто и любовта независимо
    какво ни поднася живота по - някога!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...