30.09.2015 г., 7:34

Мълчание

549 0 6

Ще се слея със дните в мълчание...

Ослепях, онемях... И не вярвах,

че думите могат така да раняват,

че думите могат така да рушат...

 

А злобата пак ехидно в очите се смее...

Победих те! За кой ли път във двубой!

Днес пречупих те!...Дълбоко раних те!

Не повярва, че злото днес е на власт!

 

Изтерзана е душата ранима,

не повярва, че може така -

да е подвластна на думи раними,

да приседне уморена в калта...

 

Нараниха ме с думи куршумени...

Нараниха ме... Но аз ще възкръсна!

Ще превържа раните с нежност...

Ще отпия глътка жива вода.

 

И ето, днес отново говоря...

ще зазидам мълчанието в пясъка -

ще отроня въздишка безумна...

и отново ще виждам света!

 

Ще зазидам на болката времето,

то отдавна е вече история...

Ще се върна по-силна от всякога.

Защото вярвам в доброто и любовта!

 

25.09.2015г

izumrudkata

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Илко, благодаря ти за хубавите думи!
  • Младене, благодаря ти за подкрепата!
    Евелина, благодаря ти за хубавите думи!
    Пожелавам ви, красива и вдъхновена вечер!
  • Катя - прекрасна си...!!!
    "Нараниха ме с думи куршумени...
    Нараниха ме... Но аз ще възкръсна!
    Ще превържа раните с нежност...
    Ще отпия глътка жива вода."
  • Да благославяме понякога болката, защото единствено от нея се ражда истинска поезия. Или, както много точно формулира мой близък приятел:

    "Щастието се живее, мъката се изживява".
  • Младене, наистина този стих се роди от болката.
    Предателството от страна на близки хора,
    винаги е болезнено и силно.Тогава от болката от
    разочарованието се роди този стих!
    И се върнах по - силна от всякога, трансформирала
    омразата в любов.
    Анастасия, благодаря ти!Да аз вярвам в доброто и любовта между хората!
    Лейди Фокс, благодаря ти!Да аз вярвам в доброто и любовта независимо
    какво ни поднася живота по - някога!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...