2 feb 2017, 13:50

Мълчанието на агнетата 

  Poesía » Otra
721 1 20

Агнетата ли забляха?

Или издути гайди във съня ѝ пропищяха?
Или пък мъжете, пияни от снощи,
като първи петли, с нови сили запяха?
Неделя е! И щеше да поспи...
В зори са станали единствено доячите.
Но ето пак, вън нещо се гълчи,
та ѝ разпъди сладка дрямка от клепачите.
И става тя, та хуква по хастари
и чак до двора никой не намира...
А вънка що касапница завари.
Дъхът ѝ секна, сякаш че умира...
На пъна, там, ги гътаха по ред...
И от безпомощност очите им потичаха...
Пищяха като кречетала, но дордето
вратленцата им рунтави посичаха,
замлъкваха. И ставаше по-тихо...
И Аничка, и Гошко... И Мария...
Да знаеше, че ще настане геноцид,
да стане рано щеше... Да ги скрие...
А агнетата замълчаха... До едно.
В една неделя кървава. През май.
Когато даже Господ си почива,
изпънат на хамак сред своя рай...
И бе пропуснал как едно дете
болезнено порасна... По неволя.
С поука, тънка като острие.
И с агнетата... Докато ги колят.

© Jane Doe Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "И бе пропуснал как едно дете
    болезнено порасна... По неволя.
    С поука, тънка като острие.
    И с агнетата... Докато ги колят." – !
    Светъл ден!
  • Разплака ме! Докосна болната ми струна!
  • Бих убил животно само в самозащита или за да запазя живота си. Научих се да не употребявам животински продукти и това подобри здравето и ума ми. Но човешката лакомия и жестокост има подобаваща цена - сърдечно съдовите болести и ракът и мн. други са пряко следствие на месоядството! Господ не спи и не си почива - истината или спасява хората от злото, или ще ги осъди, ако не желаят да го напуснат. Децата, с тяхната искреност и неподправеност, усещат най-силно истинското значение на нещата от живота.
  • Не се бях замислила,че трябва да обознача плагиатството си по някакъв начин.Моя грешка!Бих се извинила на г-н Харис,ако беше възможно..И надявам се,че никой няма да предяви съдебни претенции по отношение названието на моя стих.А г-н Безжичен,сигурно и вашто магаре се вика Марко,като много други..
  • Заглавието е без кавички. Това означава че не се има предвид бестселъра на Томас Харис нито трилъра, създаден по него. Става дума за агнета които замлъкват, след като биват заклани. Това е ключов момент в стихотворението. Не виждам проблем. Много автори в сайта имат творби със съвпадащи заглавия. Например, Признание, Изповед, Очакване, Писмо, Зима, ***, ххх, ... Не може първият който го е използвал да предяви претенции, че го е патентовал.
  • Използвано е свръхизвестно световно заглавие, а това не личи по никакъв начин. Е, няма как да прочета текста в такъв случай, затова не го коментирам.
  • !!!
  • Много силно, до болезненост! Браво, Лора!
  • Силно...
  • Настръхнах!
  • Благодаря от сърце на всички посетили,прочели,изказали се,или не..За мен това означава много!
  • Оригинален стих!
  • Детски спомен, незабравим. Харесах!
  • Подравления, много истинско и непретенциозно поднесена творба!
  • Хората на село знаят какво е да ядеш животно, което познаваш лично. (Няма подходящ емотикон за тая емоция) Да си го изродил, да си му кръстил име, да си му връзвал мартеница...
    Ще стана вегетарианец... в следващия живот.
  • Никога не съм се притеснявал да плача, както не се притеснявам и да псувам, директорке
  • Благодаря,г-н Никифоров.Много хора не са наясно с определението за мъжество.И смятат много достойнства за слабости.Все пак,сълзите и състрадателността не са само за жени..Полагат се на всеки
  • Бяхме четирима братя (вече сме само трима) аз до казармата не излизах като се колеше прасето, затварях се вътре за да не чувам... и що подигравки съм отнесъл... аз си знам... После нямаше как... Жестоко е, но човек убива (животни) за да оцелява, откакто свят светува е така. Обичам животните, от село съм, израснах сред тях, но времето ме научи, да си спестявам някои сантименти... Просто живот! А стихото, наистина е много емоционално и въздействащо, директорке...
  • Прочетох го,майсторе.Благодаря,че сподели..Темата вълнува и мен.Жалко е,че сме от хищниците..
  • Да... Децата си мислят че саламите и пържолите идват от магазина. Понякога научават жестоката истина по доста брутален начин.
    Подобно стихотворение има една финландска поетеса. Много ме развълнува.
    https://otkrovenia.com/bg/prevodi/velikdenski-ovce
Propuestas
: ??:??