Мълчанието на агнето във мен

30 nov 2008, 17:31

Poesía

771 0 5

Защото сме роби в собствената ни държава.

и си мълчим, скрити зад паравана...

От огъня ще взема пламък

ямата да осветя,

като търкаляне с квадратен камък

и грохот от стенание

та... чак да затръби!

В нетърпимост и да екне

заключеното злато

(не винаги мълчание е то)

в думи, извеждащи на път.

Косата в сърп ще блесне косо,

извиквайки от дъно,

че отровно е

накъдето да погледнеш,

цигулките изсъхнали мълчат...!

Само барабанът е в ръцете

с изопнатия мях,

в кръжене на удрящите палки,

чертаейки,

политане до коленичене

пред моята прекрасната

България,

измолвайки да помилва,

мълчанието на агнето във мен!

21.08.2008 г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.