Nov 30, 2008, 5:31 PM

Мълчанието на агнето във мен 

  Poetry
772 0 5

 

 

                                            Защото сме роби в собствената ни държава.

                                             и си мълчим, скрити зад паравана...

 

От огъня ще взема пламък

ямата да осветя,

като търкаляне с квадратен камък

и грохот от стенание

та... чак да затръби!

В нетърпимост и да екне

заключеното злато

(не винаги мълчание е то)

в думи, извеждащи на път.

Косата в сърп ще блесне косо,

извиквайки от дъно,

че отровно е

накъдето да погледнеш,

цигулките изсъхнали мълчат...!

Само барабанът е в ръцете

с изопнатия мях,

в кръжене на удрящите палки,

чертаейки,

политане до коленичене

пред моята прекрасната

България,

измолвайки да помилва,

мълчанието на агнето във мен!

 

21.08.2008 г.

 

 

© Женина Богданова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??