Мълчанието на агнето във мен
Защото сме роби в собствената ни държава.
и си мълчим, скрити зад паравана...
От огъня ще взема пламък
ямата да осветя,
като търкаляне с квадратен камък
и грохот от стенание
та... чак да затръби!
В нетърпимост и да екне
заключеното злато
(не винаги мълчание е то)
в думи, извеждащи на път.
Косата в сърп ще блесне косо,
извиквайки от дъно,
че отровно е
накъдето да погледнеш,
цигулките изсъхнали мълчат...!
Само барабанът е в ръцете
с изопнатия мях,
в кръжене на удрящите палки,
чертаейки,
политане до коленичене
пред моята прекрасната
България,
измолвайки да помилва,
мълчанието на агнето във мен!
21.08.2008 г.
© Женина Богданова All rights reserved.
