Мълчанието на агнето във мен
Защото сме роби в собствената ни държава.
и си мълчим, скрити зад паравана...
От огъня ще взема пламък
ямата да осветя,
като търкаляне с квадратен камък
и грохот от стенание
та... чак да затръби!
В нетърпимост и да екне
заключеното злато
(не винаги мълчание е то)
в думи, извеждащи на път.
Косата в сърп ще блесне косо,
извиквайки от дъно,
че отровно е
накъдето да погледнеш,
цигулките изсъхнали мълчат...!
Само барабанът е в ръцете
с изопнатия мях,
в кръжене на удрящите палки,
чертаейки,
политане до коленичене
пред моята прекрасната
България,
измолвайки да помилва,
мълчанието на агнето във мен!
21.08.2008 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Женина Богданова Всички права запазени
