Мълчанието на агнето във мен

30.11.2008 г., 17:31 ч.

Поезия

770 0 5

Защото сме роби в собствената ни държава.

и си мълчим, скрити зад паравана...

От огъня ще взема пламък

ямата да осветя,

като търкаляне с квадратен камък

и грохот от стенание

та... чак да затръби!

В нетърпимост и да екне

заключеното злато

(не винаги мълчание е то)

в думи, извеждащи на път.

Косата в сърп ще блесне косо,

извиквайки от дъно,

че отровно е

накъдето да погледнеш,

цигулките изсъхнали мълчат...!

Само барабанът е в ръцете

с изопнатия мях,

в кръжене на удрящите палки,

чертаейки,

политане до коленичене

пред моята прекрасната

България,

измолвайки да помилва,

мълчанието на агнето във мен!

21.08.2008 г.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.