21 jun 2010, 22:45

Мълчанието на нощта

  Poesía
726 0 0

МЪЛЧАНИЕТО НА НОЩТА

 

Небето ли се срина тази нощ?

Надеждата потръпва –

в неведение –

обагрена в катранено немощ,

преситена нелепост –

провидение.

Небесните очи  миражно трепкат –

разплакани камбани –

непорочни –

и в странен ритъм горестно отекват

във пламналите скули слепоочни.

Сред достолепни

сенчести съмнения –

те търся морно –

голобеззащитна.

Убежище на странните ми мисли,

мълчанието на нощта провисва…

Във късното – за прошката –

осмисляне.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...