21 jun 2010, 22:45

Мълчанието на нощта

  Poesía
728 0 0

МЪЛЧАНИЕТО НА НОЩТА

 

Небето ли се срина тази нощ?

Надеждата потръпва –

в неведение –

обагрена в катранено немощ,

преситена нелепост –

провидение.

Небесните очи  миражно трепкат –

разплакани камбани –

непорочни –

и в странен ритъм горестно отекват

във пламналите скули слепоочни.

Сред достолепни

сенчести съмнения –

те търся морно –

голобеззащитна.

Убежище на странните ми мисли,

мълчанието на нощта провисва…

Във късното – за прошката –

осмисляне.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...