МЪЛЧАНИЕТО НА НОЩТА
Небето ли се срина тази нощ?
Надеждата потръпва –
в неведение –
обагрена в катранено немощ,
преситена нелепост –
провидение.
Небесните очи миражно трепкат –
разплакани камбани –
непорочни –
и в странен ритъм горестно отекват
във пламналите скули слепоочни.
Сред достолепни
сенчести съмнения –
те търся морно –
голобеззащитна.
Убежище на странните ми мисли,
мълчанието на нощта провисва…
Във късното – за прошката –
осмисляне.
© Донка Василева Все права защищены