МЪЛЧАНИЕТО НА НОЩТА

Небето ли се срина тази нощ?

Надеждата потръпва –

в неведение –

обагрена в катранено немощ,

преситена нелепост –

провидение.

Небесните очи  миражно трепкат –

разплакани камбани –

непорочни –

и в странен ритъм горестно отекват

във пламналите скули слепоочни.

Сред достолепни

сенчести съмнения –

те търся морно –

голобеззащитна.

Убежище на странните ми мисли,

мълчанието на нощта провисва…

Във късното – за прошката –

осмисляне.