20 feb 2015, 22:38

Мълчи ми се 

  Poesía » Civil
882 0 6

Мълчи ми се

На този ден ми се мълчи.
От срам. От болка. От безпътица.
Горят очите му, като звезди
а мен ми е виновно и ми се мълчи...
Чувам само как скърца въжето.
През февруари се беси надеждата.
То, сърцето, да беше клепало,
та да прогони завинаги псетата.
Трийсет сребърника - толкоз изкара,
оня, що паметта му оплю.
Вместо факел, гася ядно цигарата.
По телевизията, с патос говори едно парвеню.
Какво със заветите твои направихме?
Апостоле, 
на оня свят сигурно няма да ни простиш!

Заслужихме си сами държавата,
мизерията и цялата кал, 
щом за бесилото твое забравихме
и за туй, че курбан за нас си се дал!
Мълчи ми се...




© Лъки Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Силно въздействащ, елегичен стих, талантливо сътворен,
    съдържа много актуално послание! Поздрави и от мен!
  • Благодаря, че прочетохте и помълчахте с мен, колеги!
    Каквото и да напишем за Левски, ще е малко. Дори напоследък ми се струва, че от много думи пак погазваме паметта му. Светиня е за мен.
  • "Заслужихме си сами държавата,
    мизерията и цялата кал,"

    Да!
  • "През февруари се беси надеждата"
    Много силно! Харесах!
  • И една нотка оптимизъм..., слънцето изгря - плюс мълчанието...!!!
  • "Левски - будителят горд, патриотът,
    Левски - народната наша стихия..."

    Какво да коментирам, според мен няма нужда, само се радвам че има такива като теб, които посвещават на Него, такива хубави стихове.
    По-добре да помълчим.
Propuestas
: ??:??