Мълчи ми се
Мълчи ми се
На този ден ми се мълчи.
От срам. От болка. От безпътица.
Горят очите му, като звезди
а мен ми е виновно и ми се мълчи...
Чувам само как скърца въжето.
През февруари се беси надеждата.
То, сърцето, да беше клепало,
та да прогони завинаги псетата.
Трийсет сребърника - толкоз изкара,
оня, що паметта му оплю.
Вместо факел, гася ядно цигарата.
По телевизията, с патос говори едно парвеню.
Какво със заветите твои направихме?
Апостоле,
на оня свят сигурно няма да ни простиш!
Заслужихме си сами държавата,
мизерията и цялата кал,
щом за бесилото твое забравихме
и за туй, че курбан за нас си се дал!
Мълчи ми се...
© Лъки Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, че прочетохте и помълчахте с мен, колеги!
Каквото и да напишем за Левски, ще е малко. Дори напоследък ми се струва, че от много думи пак погазваме паметта му. Светиня е за мен. -
"Заслужихме си сами държавата,
мизерията и цялата кал,"
Да! -
"През февруари се беси надеждата"
Много силно! Харесах! -
И една нотка оптимизъм..., слънцето изгря - плюс мълчанието...!!!
-
"Левски - будителят горд, патриотът,
Левски - народната наша стихия..."
Какво да коментирам, според мен няма нужда, само се радвам че има такива като теб, които посвещават на Него, такива хубави стихове.
По-добре да помълчим.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
съдържа много актуално послание! Поздрави и от мен!