tanq_mezeva (Таня Мезева)
1588 21258
21 ago 2017, 19:23

Мълчи ми се 

  Poesía » Filosófica
1146 3 14

Понякога така ми се мълчи
и плаче ми се като за последно,
Да рукнат почернелите сълзи,
а болката да избуи в надежда.

 

И вяра да дадат за утре. Ден,
що в облачната утрин да изгрее,
та този свят така обезверен,
любов, по детски, песен да изпее.

 

Щастието, миг от вечността,
да хукне с вятъра над черни урви,
загърбило най-тежките слова,
да подреди в римите най-мъдри.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво!!!!!
  • Наистина в това мълчание,Таня си сътворила перфектен стих,обичам такива!А сълзите наистина измиват житейските чернилки и създават надеждата за слънчевото утре...Дано този миг -щастието е в космическа величина!!!
  • Кети, Влади, мерси!
  • Стих, който стига много надълбоко!
  • Благодаря за чудесния стих, Александър!
  • Недей мълча и не плачи,
    не гледай бъдещето с безнадеждност!
    Ще видиш с вътрешните си очи
    че злото миг е само, а не вечност!

    Свети! И малка светлинка
    прогонва всепобедно мрака!
    Повярвай! Мъничка сълза
    по-ценна е от планини от злато!

    Бъди щастлива! Тежките слова
    пълзят безкрили, любовта лети, прощава!
    Безумието, що руши света
    без разум себе си унищожава!
  • Дочи, Лора, благодаря и на вас за топлите думи!
  • Дано този миг на щастие става все по- дълъг.
    Хареса ми!
  • Ще помълча до теб.Нали не преча?
    И докато мълчим ще си представим,
    че хорът на махленските щурчета
    е от Виена шик оркестър славен...
  • teis, Велин, благодаря ви!
  • И на мен ми се домълча и ще сложа само едно сърчице...
  • Еха, много си измълчала, Таня... но идва момент — трябва да го кажеш... Хвала ти! Силно е.
  • Благодаря ти, Люси!
  • Прекрасен стих🍀
Propuestas
: ??:??