Мълчи ми се
Понякога така ми се мълчи
и плаче ми се като за последно,
Да рукнат почернелите сълзи,
а болката да избуи в надежда.
И вяра да дадат за утре. Ден,
що в облачната утрин да изгрее,
та този свят така обезверен,
любов, по детски, песен да изпее.
Щастието, миг от вечността,
да хукне с вятъра над черни урви,
загърбило най-тежките слова,
да подреди в римите най-мъдри.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
