Понякога така ми се мълчи
и плаче ми се като за последно,
Да рукнат почернелите сълзи,
а болката да избуи в надежда.
И вяра да дадат за утре. Ден,
що в облачната утрин да изгрее,
та този свят така обезверен,
любов, по детски, песен да изпее.
Щастието, миг от вечността,
да хукне с вятъра над черни урви,
загърбило най-тежките слова,
да подреди в римите най-мъдри.
© Таня Мезева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
