21 авг. 2017 г., 19:23
Мълчи ми се
Понякога така ми се мълчи
и плаче ми се като за последно,
Да рукнат почернелите сълзи,
а болката да избуи в надежда.
И вяра да дадат за утре. Ден,
що в облачната утрин да изгрее,
та този свят така обезверен,
любов, по детски, песен да изпее.
Щастието, миг от вечността,
да хукне с вятъра над черни урви,
загърбило най-тежките слова,
да подреди в римите най-мъдри.
© Таня Мезева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Хубаво!!!!!
-
Наистина в това мълчание,Таня си сътворила перфектен стих,обичам такива!А сълзите наистина измиват житейските чернилки и създават надеждата за слънчевото утре...Дано този миг -щастието е в космическа величина!!!
-
Кети, Влади, мерси!
-
Стих, който стига много надълбоко!
-
Благодаря за чудесния стих, Александър!
-
Недей мълча и не плачи,
не гледай бъдещето с безнадеждност!
Ще видиш с вътрешните си очи
че злото миг е само, а не вечност!
Свети! И малка светлинка
прогонва всепобедно мрака!
Повярвай! Мъничка сълза
по-ценна е от планини от злато!
Бъди щастлива! Тежките слова
пълзят безкрили, любовта лети, прощава!
Безумието, що руши света
без разум себе си унищожава! -
Дочи, Лора, благодаря и на вас за топлите думи!
-
Дано този миг на щастие става все по- дълъг.
Хареса ми! -
Ще помълча до теб.Нали не преча?
И докато мълчим ще си представим,
че хорът на махленските щурчета
е от Виена шик оркестър славен...
-
teis, Велин, благодаря ви!
-
И на мен ми се домълча и ще сложа само едно сърчице...
-
Еха, много си измълчала, Таня... но идва момент — трябва да го кажеш... Хвала ти! Силно е.
-
Благодаря ти, Люси!
-
Прекрасен стих🍀
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
