12 jun 2012, 15:02

Мълчи, сърце

971 0 4


Сърце, ти нямаш право да говориш,

по дяволите, замълчи поне веднъж!

Нима забрави, че до вчера хората 

безмилостно обръщаха ти гръб?

 

А аз след теб парчетата събирам

и всеки път със нежност те лепя.

Десетки пъти дяволски умирах

и не вярвах, че мога пак да се родя.

 

Затуй мълчи! Не ти е нужна обич,

щом превръща се във твой палач!

По-добре да пия чаша със отрова,

наместо да живея с твоя плач!


11.06.2012 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "А аз след теб парчетата събирам
    и всеки път със нежност те лепя.
    Десетки пъти дяволски умирах
    и не вярвах, че мога пак да се родя."
    ...познато...познато
  • Знае си своето сърцето, нали такава беше приказката...
  • Де да можеше да изпълнява командите ни,Сияна...
  • Тъжно и красиво!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...