12 jun 2012, 15:02

Мълчи, сърце

970 0 4


Сърце, ти нямаш право да говориш,

по дяволите, замълчи поне веднъж!

Нима забрави, че до вчера хората 

безмилостно обръщаха ти гръб?

 

А аз след теб парчетата събирам

и всеки път със нежност те лепя.

Десетки пъти дяволски умирах

и не вярвах, че мога пак да се родя.

 

Затуй мълчи! Не ти е нужна обич,

щом превръща се във твой палач!

По-добре да пия чаша със отрова,

наместо да живея с твоя плач!


11.06.2012 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "А аз след теб парчетата събирам
    и всеки път със нежност те лепя.
    Десетки пъти дяволски умирах
    и не вярвах, че мога пак да се родя."
    ...познато...познато
  • Знае си своето сърцето, нали такава беше приказката...
  • Де да можеше да изпълнява командите ни,Сияна...
  • Тъжно и красиво!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...