Jun 12, 2012, 3:02 PM
Мълчи, сърце
Сърце, ти нямаш право да говориш,
по дяволите, замълчи поне веднъж!
Нима забрави, че до вчера хората
безмилостно обръщаха ти гръб?
А аз след теб парчетата събирам
и всеки път със нежност те лепя.
Десетки пъти дяволски умирах
и не вярвах, че мога пак да се родя.
Затуй мълчи! Не ти е нужна обич,
щом превръща се във твой палач!
По-добре да пия чаша със отрова,
наместо да живея с твоя плач!
11.06.2012 г.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Знае си своето сърцето, нали такава беше приказката...
-
Де да можеше да изпълнява командите ни,Сияна...
-
Тъжно
и красиво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
и всеки път със нежност те лепя.
Десетки пъти дяволски умирах
и не вярвах, че мога пак да се родя."
...познато...познато