Jun 12, 2012, 3:02 PM

Мълчи, сърце

  Poetry » Love
966 0 4


Сърце, ти нямаш право да говориш,

по дяволите, замълчи поне веднъж!

Нима забрави, че до вчера хората 

безмилостно обръщаха ти гръб?

 

А аз след теб парчетата събирам

и всеки път със нежност те лепя.

Десетки пъти дяволски умирах

и не вярвах, че мога пак да се родя.

 

Затуй мълчи! Не ти е нужна обич,

щом превръща се във твой палач!

По-добре да пия чаша със отрова,

наместо да живея с твоя плач!


11.06.2012 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • "А аз след теб парчетата събирам
    и всеки път със нежност те лепя.
    Десетки пъти дяволски умирах
    и не вярвах, че мога пак да се родя."
    ...познато...познато
  • Знае си своето сърцето, нали такава беше приказката...
  • Де да можеше да изпълнява командите ни,Сияна...
  • Тъжно и красиво!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...