Мълчи, сърце
Сърце, ти нямаш право да говориш,
по дяволите, замълчи поне веднъж!
Нима забрави, че до вчера хората
безмилостно обръщаха ти гръб?
А аз след теб парчетата събирам
и всеки път със нежност те лепя.
Десетки пъти дяволски умирах
и не вярвах, че мога пак да се родя.
Затуй мълчи! Не ти е нужна обич,
щом превръща се във твой палач!
По-добре да пия чаша със отрова,
наместо да живея с твоя плач!
11.06.2012 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
и красиво!