12 июн. 2012 г., 15:02
Мълчи, сърце
Сърце, ти нямаш право да говориш,
по дяволите, замълчи поне веднъж!
Нима забрави, че до вчера хората
безмилостно обръщаха ти гръб?
А аз след теб парчетата събирам
и всеки път със нежност те лепя.
Десетки пъти дяволски умирах
и не вярвах, че мога пак да се родя.
Затуй мълчи! Не ти е нужна обич,
щом превръща се във твой палач!
По-добре да пия чаша със отрова,
наместо да живея с твоя плач!
11.06.2012 г.
© Сияна Георгиева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Знае си своето сърцето, нали такава беше приказката...
-
Де да можеше да изпълнява командите ни,Сияна...
-
Тъжно
и красиво!
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
и всеки път със нежност те лепя.
Десетки пъти дяволски умирах
и не вярвах, че мога пак да се родя."
...познато...познато