12 июн. 2012 г., 15:02

Мълчи, сърце

969 0 4


Сърце, ти нямаш право да говориш,

по дяволите, замълчи поне веднъж!

Нима забрави, че до вчера хората 

безмилостно обръщаха ти гръб?

 

А аз след теб парчетата събирам

и всеки път със нежност те лепя.

Десетки пъти дяволски умирах

и не вярвах, че мога пак да се родя.

 

Затуй мълчи! Не ти е нужна обич,

щом превръща се във твой палач!

По-добре да пия чаша със отрова,

наместо да живея с твоя плач!


11.06.2012 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "А аз след теб парчетата събирам
    и всеки път със нежност те лепя.
    Десетки пъти дяволски умирах
    и не вярвах, че мога пак да се родя."
    ...познато...познато
  • Знае си своето сърцето, нали такава беше приказката...
  • Де да можеше да изпълнява командите ни,Сияна...
  • Тъжно и красиво!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...