Мълва
Слънце над плажа,
бели вълни.
В трепет миражен –
кей отстрани.
Сякаш безкраен
ден с ярък лик –
дързък, нехаен,
откраднат миг.
Облак внезапен,
вятър и дъжд.
Под свода капещ –
поглед на мъж.
Шум, суматоха,
прибой стоуст…
В утихващ грохот –
кей тъжен, пуст.
Второто стихотворение, което участва в конкурса на Сдружение „Лумен“ – „Морето“ 2024 и не получи награда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
