Слънце над плажа,
бели вълни.
В трепет миражен –
кей отстрани.
Сякаш безкраен
ден с ярък лик –
дързък, нехаен,
откраднат миг.
Облак внезапен,
вятър и дъжд.
Под свода капещ –
поглед на мъж.
Шум, суматоха,
прибой стоуст…
В утихващ грохот –
кей тъжен, пуст.
Второто стихотворение, което участва в конкурса на Сдружение „Лумен“ – „Морето“ 2024 и не получи награда.
© Мария Димитрова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
