Мъничка душа
между дъхави цветя,
свойта мъка ще излея,
върху майката земя.
Ще разкажа аз на всички,
мъката си от душа,
и ще грейне пак в сърцето,
мъничката светлинка.
Ще дочуе и щуреца,
мойта мъничка душа,
и ще тръгне той да пее,
да разказва на света.
Ще разказва за полето,
за зелената трева,
ще разказва за детето,
и за моята душа.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Пенка Стоянова Todos los derechos reservados