13.05.2006 г., 12:51

Мъничка душа

1.7K 0 0
Между стръкове зелени,
между дъхави цветя,
свойта мъка ще излея,
върху майката земя.

Ще разкажа аз на всички,
мъката си от душа,
и ще грейне пак в сърцето,
мъничката светлинка.

Ще дочуе и щуреца,
мойта мъничка душа,
и ще тръгне той да пее,
да разказва на света.

Ще разказва за полето,
за зелената трева,
ще разказва за детето,
и за моята душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пенка Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...