May 13, 2006, 12:51 PM

Мъничка душа

  Poetry
1.7K 0 0
Между стръкове зелени,
между дъхави цветя,
свойта мъка ще излея,
върху майката земя.

Ще разкажа аз на всички,
мъката си от душа,
и ще грейне пак в сърцето,
мъничката светлинка.

Ще дочуе и щуреца,
мойта мъничка душа,
и ще тръгне той да пее,
да разказва на света.

Ще разказва за полето,
за зелената трева,
ще разказва за детето,
и за моята душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пенка Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...