Izrezka (Калина Стоянова)
29

13 feb 2011, 12:09

Мънисто

Poesía » Otra

752 0 2

Прашни улици

в прашния град,

прашасали хора

по прашен площад.

И прашните мисли

с мене вървят...

В краката ми блесна

синьо мънисто.

Синьолъчисто

щедро ме плисна,

смях на детенце

синьо ме плесна.

От огърлица

синичко зрънце

в мене поникна.

Жива водица

отгоре ми бликна,

синьо извика -

звънко и чисто:

Кой си изгуби

синьо мънисто?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Ена (Елена Гоцева)

Страхотно е, БРАВО!!!
С Любомир.

2011-02-13T13:00:39+02:00
ljubomira (Любомира)

Браво, Калина! Много е хубаво: и като ритмика, и като съдържание! Жива водица отгоре ми бликна!

2011-02-13T12:22:26+02:00

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0