Прашни улици
в прашния град,
прашасали хора
по прашен площад.
И прашните мисли
с мене вървят...
В краката ми блесна
синьо мънисто.
Синьолъчисто
щедро ме плисна,
смях на детенце
синьо ме плесна.
От огърлица
синичко зрънце
в мене поникна.
Жива водица
отгоре ми бликна,
синьо извика -
звънко и чисто:
Кой си изгуби
синьо мънисто?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Калина Стоянова Todos los derechos reservados
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
