Izrezka (Калина Стоянова)
29 0
13.02.2011 г., 12:09 ч.

Мънисто 

  Поезия » Друга
527 0 2

Прашни улици

                в прашния град,

прашасали хора

           по прашен площад.

И прашните мисли

                    с мене вървят...

В краката ми блесна

                  синьо мънисто.

Синьолъчисто

              щедро ме плисна,

смях на детенце

               синьо ме плесна.

От огърлица

        синичко зрънце

                 в мене поникна.

Жива водица

              отгоре ми бликна,

синьо извика -

                  звънко и чисто:

Кой си изгуби

                  синьо мънисто?

 

© Калина Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотно е, БРАВО!!!
    С Любомир.
  • Браво, Калина! Много е хубаво: и като ритмика, и като съдържание! Жива водица отгоре ми бликна!
Предложения
: ??:??