Мънисто
Прашни улици
в прашния град,
прашасали хора
по прашен площад.
И прашните мисли
с мене вървят...
В краката ми блесна
синьо мънисто.
Синьолъчисто
щедро ме плисна,
смях на детенце
синьо ме плесна.
От огърлица
синичко зрънце
в мене поникна.
Жива водица
отгоре ми бликна,
синьо извика -
звънко и чисто:
Кой си изгуби
синьо мънисто?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калина Стоянова Всички права запазени
