Прашни улици
в прашния град,
прашасали хора
по прашен площад.
И прашните мисли
с мене вървят...
В краката ми блесна
синьо мънисто.
Синьолъчисто
щедро ме плисна,
смях на детенце
синьо ме плесна.
От огърлица
синичко зрънце
в мене поникна.
Жива водица
отгоре ми бликна,
синьо извика -
звънко и чисто:
Кой си изгуби
синьо мънисто?
© Калина Стоянова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
