Зареден със древен гняв,

чук извадих от душата.

И със удар мощен, здрав,

аз забих го във земята.

Тя зловещо се разклаща

и природата разтърсва:

тя от строя се изважда -

рани шие и превързва.

После аз чука си взех;

бе обвит във адски пламък;

и накрая предприех

кръстоносен поход ярък!!

Всичко срещу мен убивах,

светещ с демоничен блясък;

и скалите аз разбивах,

и превръщах ги във пясък.

Планини на две разделях,

половинките размазвах.

Аз живота им отнемах,

милост никаква показвах!

Малко, средно и голямо -

всичко на кайма го смлях.

Безусловно дадох рамо

на Смъртта без капка страх!

И тогава аз разбрах

що във дланите държа.

Най-накрая осъзнах,

че съм почнал да греша.

Аз със Мьолнир се сбогувах

и във бездната го метнах;

на живота са любувах

и със тонове олекнах!

----

Мьолнир - страховитият чук на Тор. Способен е да разбива планини.