16 июл. 2011 г., 15:54

Мьолнир 

  Поэзия » Философская
772 0 2

Зареден със древен гняв,

чук извадих от душата.

И със удар мощен, здрав,

аз забих го във земята.

 

Тя зловещо се разклаща

и природата разтърсва:

тя от строя се изважда -

рани шие и превързва.

 

После аз чука си взех;

бе обвит във адски пламък;

и накрая предприех

кръстоносен поход ярък!!

 

Всичко срещу мен убивах,

светещ с демоничен блясък;

и скалите аз разбивах,

и превръщах ги във пясък.

 

Планини на две разделях,

половинките размазвах.

Аз живота им отнемах,

милост никаква показвах!

 

Малко, средно и голямо -

всичко на кайма го смлях.

Безусловно дадох рамо

на Смъртта без капка страх!

 

И тогава аз разбрах

що във дланите държа.

Най-накрая осъзнах,

че съм почнал да греша.

 

Аз със Мьолнир се сбогувах

и във бездната го метнах;

на живота са любувах

и със тонове олекнах!

 

----

 

Мьолнир - страховитият чук на Тор. Способен е да разбива планини.

© Сандостен Калций Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??