Зареден със древен гняв,
чук извадих от душата.
И със удар мощен, здрав,
аз забих го във земята.
Тя зловещо се разклаща
и природата разтърсва:
тя от строя се изважда -
рани шие и превързва.
После аз чука си взех;
бе обвит във адски пламък;
и накрая предприех
кръстоносен поход ярък!!
Всичко срещу мен убивах,
светещ с демоничен блясък;
и скалите аз разбивах,
и превръщах ги във пясък.
Планини на две разделях,
половинките размазвах.
Аз живота им отнемах,
милост никаква показвах!
Малко, средно и голямо -
всичко на кайма го смлях.
Безусловно дадох рамо
на Смъртта без капка страх!
И тогава аз разбрах
що във дланите държа.
Най-накрая осъзнах,
че съм почнал да греша.
Аз със Мьолнир се сбогувах
и във бездната го метнах;
на живота са любувах
и със тонове олекнах!
----
Мьолнир - страховитият чук на Тор. Способен е да разбива планини.
© Сандостен Калций Все права защищены