Jul 16, 2011, 3:54 PM

Мьолнир

913 0 2

Зареден със древен гняв,

чук извадих от душата.

И със удар мощен, здрав,

аз забих го във земята.

 

Тя зловещо се разклаща

и природата разтърсва:

тя от строя се изважда -

рани шие и превързва.

 

После аз чука си взех;

бе обвит във адски пламък;

и накрая предприех

кръстоносен поход ярък!!

 

Всичко срещу мен убивах,

светещ с демоничен блясък;

и скалите аз разбивах,

и превръщах ги във пясък.

 

Планини на две разделях,

половинките размазвах.

Аз живота им отнемах,

милост никаква показвах!

 

Малко, средно и голямо -

всичко на кайма го смлях.

Безусловно дадох рамо

на Смъртта без капка страх!

 

И тогава аз разбрах

що във дланите държа.

Най-накрая осъзнах,

че съм почнал да греша.

 

Аз със Мьолнир се сбогувах

и във бездната го метнах;

на живота са любувах

и със тонове олекнах!

 

----

 

Мьолнир - страховитият чук на Тор. Способен е да разбива планини.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сандостен Калций All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...