Basanaruga (Сандостен Калций)
90 70
Jul 16, 2011, 3:54 PM

Мьолнир 

  Poetry » Phylosophy
812 0 2
Зареден със древен гняв,
чук извадих от душата.
И със удар мощен, здрав,
аз забих го във земята.
Тя зловещо се разклаща
и природата разтърсва:
тя от строя се изважда -
рани шие и превързва.
После аз чука си взех;
бе обвит във адски пламък;
и накрая предприех
кръстоносен поход ярък!! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сандостен Калций All rights reserved.

Random works
: ??:??