16.07.2011 г., 15:54

Мьолнир

908 0 2

Зареден със древен гняв,

чук извадих от душата.

И със удар мощен, здрав,

аз забих го във земята.

 

Тя зловещо се разклаща

и природата разтърсва:

тя от строя се изважда -

рани шие и превързва.

 

После аз чука си взех;

бе обвит във адски пламък;

и накрая предприех

кръстоносен поход ярък!!

 

Всичко срещу мен убивах,

светещ с демоничен блясък;

и скалите аз разбивах,

и превръщах ги във пясък.

 

Планини на две разделях,

половинките размазвах.

Аз живота им отнемах,

милост никаква показвах!

 

Малко, средно и голямо -

всичко на кайма го смлях.

Безусловно дадох рамо

на Смъртта без капка страх!

 

И тогава аз разбрах

що във дланите държа.

Най-накрая осъзнах,

че съм почнал да греша.

 

Аз със Мьолнир се сбогувах

и във бездната го метнах;

на живота са любувах

и със тонове олекнах!

 

----

 

Мьолнир - страховитият чук на Тор. Способен е да разбива планини.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сандостен Калций Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...