Мьолнир

16.07.2011 г., 15:54 ч.

Поезия » Философска

802 0 2

Зареден със древен гняв,
чук извадих от душата.
И със удар мощен, здрав,
аз забих го във земята.
Тя зловещо се разклаща
и природата разтърсва:
тя от строя се изважда -
рани шие и превързва.
После аз чука си взех;
бе обвит във адски пламък;
и накрая предприех
кръстоносен поход ярък!! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Мьолнир

Искате да прочетете повече?

Предложения