6 jul 2008, 21:01

Мъртав град

  Poesía
967 0 2

Градът



И ето, още един град със къщи от студени камъни,

а по тях цветя със тежък дъх,

проблясват във нощта - сякаш от фенери сини пламъци,

по земята стели се зелено - тъжен мъх.

 

Мокър дъжд изсипва се над улиците на града,

изпълва ги със тишина...

Затихващ плач се чува на жена,

и тук като в нормален град... но град не на Смъртта.

 

Дъждът шурти...

Опитвайки се да измие спомена за пропилени дни,

а вятърът бучи...

Все още тлеят във сърцата им мечти...

 

Тук вечно тихо е - град на Самота,

зад всеки камък крие се съдба...

И някога и те са били като нас -

правейки компромиси и искайки пари и власт...

 

 

И добри, и зли...

и тези със изпълнени, и тези със забравени мечти...

и да си Мъдрец, и да си Боклук,

всеки свършва тук...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотно е!!!
    Много силно!
  • ,,и да си Мъдрец, и да си Боклук,
    всеки свършва тук...''

    Силни думи!
    Добре дошла, Ели!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...