Мъртав град
Градът
И ето, още един град със къщи от студени камъни,
а по тях цветя със тежък дъх,
проблясват във нощта - сякаш от фенери сини пламъци,
по земята стели се зелено - тъжен мъх.
Мокър дъжд изсипва се над улиците на града,
изпълва ги със тишина...
Затихващ плач се чува на жена,
и тук като в нормален град... но град не на Смъртта.
Дъждът шурти...
Опитвайки се да измие спомена за пропилени дни,
а вятърът бучи...
Все още тлеят във сърцата им мечти...
Тук вечно тихо е - град на Самота,
зад всеки камък крие се съдба...
И някога и те са били като нас -
правейки компромиси и искайки пари и власт...
И добри, и зли...
и тези със изпълнени, и тези със забравени мечти...
и да си Мъдрец, и да си Боклук,
всеки свършва тук...
© Елена All rights reserved.
