9 ene 2021, 20:47

Мъртва тишина

  Poesía
611 3 16

Завинаги нещо в тебе умира,

да кърви сърцето не спира,

така и до днес не разбра,

как толкова много боли без вина...

 

Поспри, време, поспри!

Оня миг безметежност върни!

Само стъпка назад, де да може -

цял живот би променил...

 

Молиш се, викаш, крещиш,

в грешната доба, на грешно место,

чужда съдба преживяваш...

Тя не чува, мъртвата тишина...

 

От такава безпаметна нощ,

и безследно изгубени стъпки,

болката  нелечима остава,

само нея чува тя - мъртвата тишина...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© П Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...