Jan 9, 2021, 8:47 PM

Мъртва тишина

  Poetry
612 3 16

Завинаги нещо в тебе умира,

да кърви сърцето не спира,

така и до днес не разбра,

как толкова много боли без вина...

 

Поспри, време, поспри!

Оня миг безметежност върни!

Само стъпка назад, де да може -

цял живот би променил...

 

Молиш се, викаш, крещиш,

в грешната доба, на грешно место,

чужда съдба преживяваш...

Тя не чува, мъртвата тишина...

 

От такава безпаметна нощ,

и безследно изгубени стъпки,

болката  нелечима остава,

само нея чува тя - мъртвата тишина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© П Антонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...