9 янв. 2021 г., 20:47

Мъртва тишина

615 3 16

Завинаги нещо в тебе умира,

да кърви сърцето не спира,

така и до днес не разбра,

как толкова много боли без вина...

 

Поспри, време, поспри!

Оня миг безметежност върни!

Само стъпка назад, де да може -

цял живот би променил...

 

Молиш се, викаш, крещиш,

в грешната доба, на грешно место,

чужда съдба преживяваш...

Тя не чува, мъртвата тишина...

 

От такава безпаметна нощ,

и безследно изгубени стъпки,

болката  нелечима остава,

само нея чува тя - мъртвата тишина...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© П Антонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...