Мъртва тишина
Завинаги нещо в тебе умира,
да кърви сърцето не спира,
така и до днес не разбра,
как толкова много боли без вина...
Поспри, време, поспри!
Оня миг безметежност върни!
Само стъпка назад, де да може -
цял живот би променил...
Молиш се, викаш, крещиш,
в грешната доба, на грешно место,
чужда съдба преживяваш...
Тя не чува, мъртвата тишина...
От такава безпаметна нощ,
и безследно изгубени стъпки,
болката нелечима остава,
само нея чува тя - мъртвата тишина...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
